ДВОУМЯ̀ СЕ несв., непрех. 1. Намирам се в състояние на раздвоеност, колебание, двоумение, размислям, чудя се дали да постъпя по един или по друг начин; колебая се. Аз ще направя такава къща, че да си глътнат езиците и Дочоолу, и Савата!... Един приятел ми предлага да я издигна в Разград, но аз все още се двоумя. Предпочитам тук. К. Калчев, ПИЖ, 97. „Сигурно си има изгорник — реши той, с него е имала обяснение, вероятно се е разочаровала от мене или просто се двоуми кого да предпочете.“ Г. Караславов, ОХ IV, 400. Ходеше винаги навъсен, говореше само когато го заговаряха и думите излизаха някак мъчно от устата му. Дълго ги търсеше, а после, когато те все пак биваха откривани — двоумеше се дали да ги изговори или само да вдигне рамене. А. Гуляшки, МТС, 51-52. Но Кольо си клатеше главата и не щеше му са да повярва. Брат му, като видя, че той са двоуми, рече: върви подире ми. У, 1870, бр. 4, 59.
2. Остар. Съмнявам се. Молим най-убедително сички наши родолюбиви българе, .., да ни насърчат в тоя случай със своите спомоществования, без да са двоумят някак, че вестникът ще престане. НБ, 1876, бр. 1, притурка. Суеверните тласкаланци вече не са двоумяха в истинността на това уверение. П. Кисимов, ОА II (превод), 77.
3. Остар. Чудя се, учудвам се на нещо. Но баща му барем само себе си уби, а да видим това дяволско семе, тази ехидна рожба, колко ще майки да разплаче и как ще той най-сетне, без милост, и децата си да убие! Хей, читателю, недей са чуди, недей са двоуми на това, недей да мислиш, че уголемявам работата: пиянство е туй, не е шега. Ил. Блъсков, ПБ I, 82. Войводата Ботьов се намирал по Витоша планина .. Ние са двоумим на това известие. НБ, 1876, бр. 25, 100.